29 oct 2011, 22:22

*** (Птиците отдавна ги няма)

  Poesía » Civil
789 0 7

 

Птиците отдавна ги няма,

навред лицата са в маски,

от очите блика измама,

пари раздават под маса.

 

За имоти и земя спорят

художници с един институт.

Пред медии с години бърборят

с надежда за минал статут.

 

„Пикасо” обещава им сграда

и в неделя присъждат му звание.

Един бос получава награда

от глави със слугинско съзнание.

 

Страната днес е в трепет,

плакати навсякъде се лепят.

Лица ни гледат усмихнати,

но за какво мислят мълчат.

 

Торби с бюлетини разнасят

от властта депутатите мили.

Благо полицаи ги наблюдават,

законите в джоба укрили.

 

Огладняват градските улици

завити от вечерния студ.

Някой на ъгъла се подготвя...

да засвири. Навярно е луд...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ,,СВЕСТНИТЕ У НАС СЧИТАТ ЗА ЛУДИ,,!!!КОЛКО МАЛКО СМЕ СЕ ПРОМЕНИЛИ ОТ ВРЕМЕТО НА БОТЕВ! И КОЛКО ЖАЛКО!!!!
  • Благодаря! За мен това е въпрос на морал, но не на думи, а в постъпките. Него или го има или го няма.
  • Браво за заетата позиция и за смелостта !!!
  • Благодаря на всички, които днес се осмелиха не само да прочетат тези редове, но и да коментират.
    Джейни, всеки избира сам за себе си. Аз мога да споделя тук, защото нарочно съм написал, че стихът ми е "гражданска поезия", моята позиция. Зная добре, че е възможно почти веднага да изтрият този коментар под властоугодния и благовиден предлог, че сайтът е бил само литературен. Преди време имаше тук, в този сайт, почти назначени дежурни администратори, които веднага триеха моите апели към един човек доблестно да си признае грешката и да се извини за незаслужената обида към трети човек. Спомни си, Джейни, и как реагираха хората тук след една Коледа. Помниш ли колко обидчиво се нацупиха някои велики литератори след "Коледа приключи, забравете"? Тогава само млади хора разбраха за какво пиша. Мнозинството се сви зиморничаво в своите хралупки и останаха неми. Не ги съдя. Интересът клати феса. Така е по-изгодно да се живее. Но не ме бива. Затова написах и нещата за зодия телец, стиховете за странници и т.н. Това също е морал. А моралът или го има или го няма.
    Аз, Джейни, никога не съм се вслушвал в мнението на тълпата, никога не съм се ръководил от стадния инстинкт и затова не се боя да се изправя срещу мислещите по този начин. Затова и открито заявявам и поддържам своето мнение по даден въпрос. Което също е въпрос на личен морал. Аз категорично отказвам да живея в държава, в която се развихря полицейщина. Не искам в дома ми да нахлуват без отличителни знаци и да блъскат в стените невъоръжени и несъпротивляващи се хора, като след това стъпват върху ръцете им. Не искам гръмогласни акции за още по-крещящи арести и след това съдиите да спорят със следователи кой не си е свършил работата. Искам Софийският градски съд да се ръководи от човек с почтени качества и необходимия морал. А не пионка на властта. Не искам да се случват и много други неща. И затова на този тур предпочетох да избера по-малкото зло с надеждата, че поради нахлуващото в живота ни поне една институция няма да влиза в договорни отношения с изпълнителната и съдебна власт, а ще работи по европейските изисквания. Искам след години да получим моралното доверие на почтените скандинавци и да заслужено ни пуснат в Шенген.
    Това е!
    Вече може някой да изтрие всичко това! Давайте!
  • Здравей, Вили!
    От сутринта съм облечена, да изляза, но още не съм...и се чудя, какво да правя?
    Птиците отдавна ги няма само врани грачат.
    Тъжно е! Имаме гласове, а няма за кого да запеем...
    Защото ще долетят ято гарги и ще грабнат,
    останалото, а ние не искаме много, да има за кого да запеем.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...