Птиците падат преди да са излетели
Птиците падат преди да са излетели,
по пътища прашни се скитат души
и те възкръсват преди да са умрели,
а някой сякаш нарочно света им руши.
Птиците падат преди да излетят,
в леда сковани и пленени,
душите непробудно спят,
от съня си заслепени.
Птиците падат преди да са излетели,
бурени отровни корени впиват в земята
и сякаш дирят някаква разплата,
и дори унищожени продължават да я торят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антоанета Илиева Todos los derechos reservados
