Птиците падат преди да са излетели,
по пътища прашни се скитат души
и те възкръсват преди да са умрели,
а някой сякаш нарочно света им руши.
Птиците падат преди да излетят,
в леда сковани и пленени,
душите непробудно спят,
от съня си заслепени.
Птиците падат преди да са излетели,
бурени отровни корени впиват в земята
и сякаш дирят някаква разплата,
и дори унищожени продължават да я торят.
© Антоанета Илиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
