Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.
Ах, "Птиците умират сами"-една от любимите ми книги! Прочети (ако искаш) "Неравностите по пътя"-едно мое стихотворение, което е вдъхновено от тази книга, по точно от една мисъл от книгата...
Не всяка песен е болка...
натъжи и мене...но е истина, че птиците умират сами...
Хубав стих...вълнуващ...трогна ме...замисли ме...
ах...тази чучулига...с много обич, мила Ели.
тази песен на чучулигата достигна и до мене....
и ме натъжи много!!!
нека да не слуша какво пише в легендите,
а да се радва на живота и да оглася целия свят със своята песен!!!
поздрави,Елинко...!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.