1.05.2008 г., 7:04 ч.

"Птиците умират сами" 

  Поезия
3971 0 22


"Мечтите си, изпращам ги...

... С криле на чучулига..."

 

Чучулига изви се

с полъха вятърен

в танц неизречен

от думи прошепнати

 

крилете изстенаха

в хоризонта далечен

разля се сияние

в сълзи отразено

 

последен размах

небесна и земна

чучулигата падна

прегърна мечтата -

 

жадуван избраник

с образа трънен

заби се в сърцето...

запя... чучулига...

 

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ах, "Птиците умират сами"-една от любимите ми книги! Прочети (ако искаш) "Неравностите по пътя"-едно мое стихотворение, което е вдъхновено от тази книга, по точно от една мисъл от книгата...
  • "Чучулигата" на Решат Нури е една от любимите ми книги.
  • Хубав стих!
  • И все така пей като чучулига, Ели. Можеш го.
  • хареса ми
  • "разля се сияние

    в сълзи отразено



    последен размах

    небесна и земна"

    Без разлика във името на птицата
    По-важна е мечтата в песента
    (последната, единствена преди умиране)
    събрала болка и любов в един екстаз...

    Аплодисменти за прекрасно поднесената истина!


  • Василенче, за Уайлд си права, ама романът на Маккълоу се концентрира повече върху любовта и произтичащите от нея избори человечески.
    Поздрави, Елита!
  • В приказката на Оскар Уайлд птицата е славей, но
    идеята е същата- саможертвата донася щастие на другите.
    Поздравления!
  • Добре си пресъздала емоцията в легендата!
    Поздрав!
  • Това е любимата ми легенда,всеки път като я чуя настръхвам от силата на значението й (поне за мен!) и мн ти благодаря за избора и стха!!!!
  • Невероятен стих, Ели...Развълнува ме!
  • натъжи ме стипът ти Ели,
    но се радвам че се докоснах...
    поздрав !
  • Красив стих, вдъхновен от красива легенда, макар и тъжна.
    Не съм чел "Птиците умират сами", но ми е смътно позната, може би от филма.
    Поздрави!
  • Просто нямам коментар.Прободе ме в сърцето.
    Поздравления!!!!!!
  • Не всяка песен е болка...
    натъжи и мене...но е истина, че птиците умират сами...
    Хубав стих...вълнуващ...трогна ме...замисли ме...
    ах...тази чучулига...с много обич, мила Ели.
  • Хареса ми много! Поздравления!
  • Благодаря за споделената сутрин, приятели.

  • "крилете изстенаха
    в хоризонта далечен
    разля се сияние
    в сълзи отразено"

    Не намирам подходящи думи за коментар... ПОЕЗИЯ!!! Не знам какво да кажа... Докосна най-фините струни на душата ми, Ели!...
  • Има и щастие, без болка!
    Има и песен, без тъга!
    Желая ти ги от сърце!
  • Поздравления!!!
  • Много силен стих!Аплодисменти,Ели!
  • тази песен на чучулигата достигна и до мене....
    и ме натъжи много!!!
    нека да не слуша какво пише в легендите,
    а да се радва на живота и да оглася целия свят със своята песен!!!
    поздрави,Елинко...!
Предложения
: ??:??