"Птиците умират сами"
"Мечтите си, изпращам ги...
... С криле на чучулига..."
Чучулига изви се
с полъха вятърен
в танц неизречен
от думи прошепнати
крилете изстенаха
в хоризонта далечен
разля се сияние
в сълзи отразено
последен размах
небесна и земна
чучулигата падна
прегърна мечтата -
жадуван избраник
с образа трънен
заби се в сърцето...
запя... чучулига...
Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
Прочети (ако искаш) "Неравностите по пътя"-едно мое стихотворение, което е вдъхновено от тази книга, по точно от една мисъл от книгата...
