25 ene 2012, 16:39

Пулсираща нощ

1.4K 0 2

Докосваш ме, със поглед ме събличаш
и тъмна страст проблясва във очите,
целуваш ме, във мислите надничаш
и тихо вплиташ пръсти във косите.
Въздишката изпивам със наслада
и впивам устни в голото ти тяло,
ръцете ти не знаят пак пощада
и властват, подчиняват ме изцяло.
С език опипвам топлото ти рамо,
а ноктите оставят нежна диря,
безумен порив - и след поглед само,
и зъбите езика ми сподирят.
Влудяваш ме, кръвта във мен извира,
от сладка болка цяла отмаляла,
събуждам се, главата ми пулсира,
сама съм, но нощта е отлетяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Първолета Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен ми допадна!
    Може би наистина леко си минала границата на еротичното и трябваше някак по-дискретно да отключиш въображението ни, но и така става...
    Само не разбрах, четейки финала това сън ли е било, или просто любовника се е чупил, докато лирическата е спала?
  • Хубав стих, личи опитна ръка, има си всичко, каквото трябва. Поднесено талантливо, както и предишните две работи на поетесата. Но отдавна е известно, че поезията е вид душевен ексхибиционизъм /повтарям се/. И че авторът трябва да е много внимателен, особено с еротиката. Защото поезията е духовна неудовлетвореност, а не сексуална. И защото себенадмогването е задължително. Това стихотворение ме оставя раздвоен - от една страна..., ама от друга страна... Не случайно за седем часа, откакто е качено, и при над 50 посещения /до момента/ никой преди мен не го е коментирал - нещо привлича читателя, нещо го и отблъства. Дали явната чувствена разголеност, дали прекалената епистемологичност /всеобясненост/? Само аз ли мисля така?

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...