25.01.2012 г., 16:39

Пулсираща нощ

1.4K 0 2

Докосваш ме, със поглед ме събличаш
и тъмна страст проблясва във очите,
целуваш ме, във мислите надничаш
и тихо вплиташ пръсти във косите.
Въздишката изпивам със наслада
и впивам устни в голото ти тяло,
ръцете ти не знаят пак пощада
и властват, подчиняват ме изцяло.
С език опипвам топлото ти рамо,
а ноктите оставят нежна диря,
безумен порив - и след поглед само,
и зъбите езика ми сподирят.
Влудяваш ме, кръвта във мен извира,
от сладка болка цяла отмаляла,
събуждам се, главата ми пулсира,
сама съм, но нощта е отлетяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Първолета Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен ми допадна!
    Може би наистина леко си минала границата на еротичното и трябваше някак по-дискретно да отключиш въображението ни, но и така става...
    Само не разбрах, четейки финала това сън ли е било, или просто любовника се е чупил, докато лирическата е спала?
  • Хубав стих, личи опитна ръка, има си всичко, каквото трябва. Поднесено талантливо, както и предишните две работи на поетесата. Но отдавна е известно, че поезията е вид душевен ексхибиционизъм /повтарям се/. И че авторът трябва да е много внимателен, особено с еротиката. Защото поезията е духовна неудовлетвореност, а не сексуална. И защото себенадмогването е задължително. Това стихотворение ме оставя раздвоен - от една страна..., ама от друга страна... Не случайно за седем часа, откакто е качено, и при над 50 посещения /до момента/ никой преди мен не го е коментирал - нещо привлича читателя, нещо го и отблъства. Дали явната чувствена разголеност, дали прекалената епистемологичност /всеобясненост/? Само аз ли мисля така?

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...