ЦвететоБ (Цветето Б.)
175 2180
22 may 2019, 0:37  

Пусната на свобода 

  Poesía » Filosófica, Otra
656 7 11

В годините живях с душевна болка,

трошици хляб подавах ѝ и мъничко вода,

престъпно я държах без милостиня в клетка,

не желаех свобода да ѝ даря.

 

А тя разгниваше се в болно тяло,

подклаждах я със мъничко вина,

държах я жива до безсилие и лудост,

утеха търсеше в съня.

 

С последен вопъл, напън да изплува

от тези четири стени,

сърцето мъничко във болката се вслуша,

ключа ѝ ценен подари.

 

И днес, когато болестта ликува,

съзнанието търси авариен бряг.

Готова е душата океана да преплува,

простила чуждия и своя грях.

 

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много благодаря❣️😊
  • Много чувствено и експресивно! Адмирации, Цвете!
  • Благодаря Пепи ! Прекрасен ден ти пожелавам!
  • Така е, човек трябва да се освобождава от болката. Поздрави, Цвети!
  • Голямо благодаря😊❤️
  • Хареса ми стиха ти, Цветенце!Поздравления!
  • Мили приятели, много благодаря за думите и вниманието! Щастлива съм, че сте почувствали, това което исках да опиша с думи. Всеки от нас има полянка с чувства, за които се грижим през целия ни житейски път. Понякога обаче поливаме някое повече отколкото другите, за друго забравяме и то започва да увяхва. Трети пък искат, само те да раснат на полянката и започват да задушават като плевели всички останали. Но всяко цвете (чувство) иска да ни каже нещо (не случайно е на нашата полянка). Затова нека приемаме с радост всички наши цветя, да сме благодарни че ги има, а тези които са ни предали мъдростта си и искат да си тръгнат да ги пуснем на свобода!
  • Харесва ми! Поздравления!
    Лично мнение (Ако авторът не харесва коментара – може да ги изтрие).
    Когато обикнем болката и разберем за какво е дошла, какво Послание ни носи, благодарността към нея, е ключът, който я освобождава. Тя си тръгва от нас! А ако и пожелаем "На добър път!" – Тя повече няма да ни навестява! Един научен урок е, когато човек възприеме да обича и на лошото да отвръща с обич и любов!
  • Точно от това страдат мнозина - неочистената болка, мъка и гняв, непременно се превръща в болест, но в повечето случаи тогава е късно... Хареса ми стихът ти, благодаря!
  • Пусната на свобода?
    Дали това пък не е приемането на болката, след което идва и краят й?
    Размисляш!
  • Харесва ми това поетично самовглъбяване, раждащо скритите пейзажи на душата. Поздравление, Цвете!
Propuestas
: ??:??