2 abr 2008, 19:56

Пусни ме

  Poesía
1.3K 0 13
Кажи ми сбогом.
Просто ме пусни.
През капките дъждовни да си ида.
Ключа към мен веднага изхвърли.
Не ме помни като врата към минало.
Не искам да съм сянката от сън,
а твоята в душата ми да броди.
Опитвал ли си просто да си звън
от песен или бъдеща мелодия!?
Открадна ми от вярата зърно.
Навярно си поискал да ти свети.
Светулката е поглед в тиха нощ,
несигурна амбиция за нежност.
Неистовото чувство на тъга
е ехото от сетната ни близост.
Пусни ме, а пък аз ще ти простя.
След прошката започваме на чисто.
Магията ти вече разгадах,
почти се случваш, във почти живот.
Разсеяни във времето слова -
стъкмени съчки за почти любов.
Но огънят, стъкмен в една сълза,
е винаги зависимост от вятър,
от дъжд и от случайните неща.
Заключен миг във бездна на съдбата.
Но все едно.
Ще тръгна със дъжда.
Ще се прелея в нощния му бързей.
В дланта ти свети дълга тишина.
Пусни я, за да бъдеш необвързан
със малките случайности насън,
със дръзката ми сянка на жена,
с изгубения в кръговете звън
на ключа, който пада във вода...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...