2.04.2008 г., 19:56 ч.

Пусни ме 

  Поезия
1133 0 13
Кажи ми сбогом.
Просто ме пусни.
През капките дъждовни да си ида.
Ключа към мен веднага изхвърли.
Не ме помни като врата към минало.
Не искам да съм сянката от сън,
а твоята в душата ми да броди.
Опитвал ли си просто да си звън
от песен или бъдеща мелодия!?
Открадна ми от вярата зърно.
Навярно си поискал да ти свети.
Светулката е поглед в тиха нощ,
несигурна амбиция за нежност.
Неистовото чувство на тъга
е ехото от сетната ни близост.
Пусни ме, а пък аз ще ти простя.
След прошката започваме на чисто.
Магията ти вече разгадах,
почти се случваш, във почти живот.
Разсеяни във времето слова -
стъкмени съчки за почти любов.
Но огънят, стъкмен в една сълза,
е винаги зависимост от вятър,
от дъжд и от случайните неща.
Заключен миг във бездна на съдбата.
Но все едно.
Ще тръгна със дъжда.
Ще се прелея в нощния му бързей.
В дланта ти свети дълга тишина.
Пусни я, за да бъдеш необвързан
със малките случайности насън,
със дръзката ми сянка на жена,
с изгубения в кръговете звън
на ключа, който пада във вода...

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • харесах
  • Благодаря на всички ви!
  • Не мога да извадя цитат...целият ти стих е струя от чувства и мъдрост!
    Благодаря ти за удоволствието!
  • Прочетох.Заболя ме.Усетих твоята болка в себе си..
  • Силно! Като идея, мисъл, чувство и стил. Поздрави!
  • Браво! Наистина браво. Пипнато и любимия ми похват с почти-тата... много добро, най-доброто от днешните публикации, дори се развълнувах.

    Дано "титулярите" вземат да понаучат нещо от този стих. Чел съм и други твои неща но това ме грабна. Ще се задълбоча в творчеството ти повече.
  • "Опитвал ли си просто да си звън
    от песен или бъдеща мелодия!?
    Открадна ми от вярата зърно.
    Навярно си поискал да ти свети.
    Светулката е поглед в тиха нощ,
    несигурна амбиция за нежност" - Обичам такова писане! Оригинално, красиво и докосващо! Има много фино чувство, което завладява. Но каквото и да ти напиша като отзив, ще звучи клиширано. Сред многото поезия тук, твоята определно се отличава. И я чета с удоволствие.
  • Бисерен стих...
    бисерни капки тъга...!!!
    с обич, Бисерче.
  • Тук всеки ред е бисер, роден от болка...Дълбоко ме докосна!
  • Омагьоса ме стхът ти..всъщност..както винаги! Благодаря за удоволствието, Бисерче!!!
  • !!!
    Йееееееее!Невероятен стих!Направо ми напълни душата!поздрав!
  • !!!
    Много хубав стих, Бисерче,
    но и отговорът си го бива
    Поздрави!
  • Тогава Тя си тръгна под дъжда
    а после ми изпрати писмо сладко-

    "Обичм Те и Ти Простих-
    Прости ми Ти-на добър час!"

    Но аз след месец пак дофтасах
    с реки от сЪлзи от молби и от въпроси

    Тогава Тя си тръгна пак...
    Отново се преля във нощен бързей.
    Аз Я сънувах... пак и пак и пак...

    Тогава Тя ми прати писмо свъсено-

    "Беше прекрасно. Край. Не ме очкаквай,
    Аз вярвам в теб, повярвай си и Ти!"

    Аз И изпращах стихо-СМС-и
    Сега мълчи...

    Не бе "нарочно", "неизбежно" стана.

    Небето безпощадно се продъни
    над мен... а твоето - не зная,
    избягва ме, дори и във съня ми,
    (навярно не понася разкаяние)

    Сега и Ти... какво направи само
    със мен...Не мога да опиша.
    И всяка Божа дума от стиха ти
    не е поредният пирон за мен на кръста
    не е дори и копието на воина римския-

    По-страшно Е. БлагоДаря ти! Ще опитам...


Предложения
: ??:??