Пусни ме
Просто ме пусни.
През капките дъждовни да си ида.
Ключа към мен веднага изхвърли.
Не ме помни като врата към минало.
Не искам да съм сянката от сън,
а твоята в душата ми да броди.
Опитвал ли си просто да си звън
от песен или бъдеща мелодия!?
Открадна ми от вярата зърно.
Навярно си поискал да ти свети.
Светулката е поглед в тиха нощ,
несигурна амбиция за нежност.
Неистовото чувство на тъга
е ехото от сетната ни близост.
Пусни ме, а пък аз ще ти простя.
След прошката започваме на чисто.
Магията ти вече разгадах,
почти се случваш, във почти живот.
Разсеяни във времето слова -
стъкмени съчки за почти любов.
Но огънят, стъкмен в една сълза,
е винаги зависимост от вятър,
от дъжд и от случайните неща.
Заключен миг във бездна на съдбата.
Но все едно.
Ще тръгна със дъжда.
Ще се прелея в нощния му бързей.
В дланта ти свети дълга тишина.
Пусни я, за да бъдеш необвързан
със малките случайности насън,
със дръзката ми сянка на жена,
с изгубения в кръговете звън
на ключа, който пада във вода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени