13 feb 2020, 16:24

Пусни носталгията си на свобода 

  Poesía
516 4 7
Носталгията няма правила.
Работно време няма и връхлита
в предсърдното преддверие, в тила,
увереност и сигурност помита.
Самотни слепоочия подпрял,
се гледаш отстрани на кадър бавен,
какъв ли вятър тук я е довял,
да ти смути живота водоравен.
Защо сега, когато преуспял
и мегаапетитен предусети
за първи път наслада да си цял,
и до колене вече е морето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??