Пусни носталгията си на свобода
Носталгията няма правила.
Работно време няма и връхлита
в предсърдното преддверие, в тила,
увереност и сигурност помита.
Самотни слепоочия подпрял,
се гледаш отстрани на кадър бавен,
какъв ли вятър тук я е довял,
да ти смути живота водоравен.
Защо сега, когато преуспял
и мегаапетитен предусети
за първи път наслада да си цял,
и до колене вече е морето.
Носталгията дреме в кухина,
от спомени забравени повита,
и дебне, щом откриеш си гърба,
крилата да ти свие ще опита.
Не я прегръщай и не я ласкай,
върни ѝ свободата да отлита.
Успехът има ръбове и край
за всеки, по носталгия залитнал.
© СК All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Цялото бих искал да го копирам в коментара си, Светулка! Поздравления - силно, образно, искрено!
Носталгията дреме в кухина,
от спомени забравени повита,
и дебне, щом откриеш си гърба,
крилата да ти свие ще опита. -
Много ми хареса, поздрав!
-
Ех, излезе ми късметът с невероятния ти поетичен коментар, Наде!🌷
Благодаря, Пепи, трогната съм, че ме навести.🥀
Много се радвам, че сподели, Марко!🍸 -
Носталгията само времето я лекува.
Поздрави за добрата творба !
-
При кой ли не се е спирала тя. Просто не трябва да ѝ угаждаме, че да си тръгне по-бързо. Поздрави, Светличка!
-
Понеже съм по дух космополит,
където ме посееш - ще се хвана.
Носталгията тя е сън. И мит,
но си признавам - липсва ми Балкана.
Ще каже някой -просто камъна̀к,
невзрачен град. И гарга там не каца.
Така да е. Сънувам ги все пак...
Безброй липи и родната ми Враца.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много мило, че харесахте Носталгията!