Пусни носталгията си на свобода
Носталгията няма правила.
Работно време няма и връхлита
в предсърдното преддверие, в тила,
увереност и сигурност помита.
Самотни слепоочия подпрял,
се гледаш отстрани на кадър бавен,
какъв ли вятър тук я е довял,
да ти смути живота водоравен.
Защо сега, когато преуспял
и мегаапетитен предусети
за първи път наслада да си цял,
и до колене вече е морето.
Носталгията дреме в кухина,
от спомени забравени повита,
и дебне, щом откриеш си гърба,
крилата да ти свие ще опита.
Не я прегръщай и не я ласкай,
върни ѝ свободата да отлита.
Успехът има ръбове и край
за всеки, по носталгия залитнал.
© Светличка All rights reserved.
