26 nov 2011, 14:55

Пуст(инен) Живот

1.2K 0 2

Един живот, пустиня от неволи

eдин живот потънал във прахта

eдин живот, във който ний сме голи

eдин живот, живот ли е това.

 

И тъй се скитаме, изгаряйки нозете

под огнените саби на деня,

догде измолим нощ от боговете,

тя идва по студена от смъртта.

 

В стремежа си да стигнем по-далече,

не свеждаме дори за миг глава,

а вятърът следите ни отвлече,

за да изгубим пътя за дома.

 

Но в таз пустиня от неволи

се крие кладенец на любовта

и който го открие, ще се моли

да няма край за него пустощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вангел Куков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В стремежа си да стигнем по- далече,
    не свеждаме дори за миг глава,
    а вятърът следите ни отвлече,
    за да изгубим пътя за дома.
    Много добър стих!Поздравления!

  • Пожелавам ти да откриеш своя кладенец и да се молиш край да няма любовта!Харесах!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...