Пуст(инен) Живот

26 нояб. 2011 г., 14:55

Поэзия » Философская

981 0 2

Един живот, пустиня от неволи

eдин живот потънал във прахта

eдин живот, във който ний сме голи

eдин живот, живот ли е това.

И тъй се скитаме, изгаряйки нозете

под огнените саби на деня,

догде измолим нощ от боговете,

тя идва по студена от смъртта.

В стремежа си да стигнем по-далече,

не свеждаме дори за миг глава,

а вятърът следите ни отвлече,

за да изгубим пътя за дома.

Но в таз пустиня от неволи

се крие кладенец на любовта

и който го открие, ще се моли

да няма край за него пустощта.

Izumrudkata (Катя)

2011-11-27T11:51:16+02:00

В стремежа си да стигнем по- далече,
не свеждаме дори за миг глава,
а вятърът следите ни отвлече,
за да изгубим пътя за дома.
Много добър стих!Поздравления!
fervor (fervor)

2011-11-26T21:08:23+02:00

Пожелавам ти да откриеш своя кладенец и да се молиш край да няма любовта!Харесах!