Nov 26, 2011, 2:55 PM

Пуст(инен) Живот

1.2K 0 2

Един живот, пустиня от неволи

eдин живот потънал във прахта

eдин живот, във който ний сме голи

eдин живот, живот ли е това.

 

И тъй се скитаме, изгаряйки нозете

под огнените саби на деня,

догде измолим нощ от боговете,

тя идва по студена от смъртта.

 

В стремежа си да стигнем по-далече,

не свеждаме дори за миг глава,

а вятърът следите ни отвлече,

за да изгубим пътя за дома.

 

Но в таз пустиня от неволи

се крие кладенец на любовта

и който го открие, ще се моли

да няма край за него пустощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вангел Куков All rights reserved.

Comments

Comments

  • В стремежа си да стигнем по- далече,
    не свеждаме дори за миг глава,
    а вятърът следите ни отвлече,
    за да изгубим пътя за дома.
    Много добър стих!Поздравления!

  • Пожелавам ти да откриеш своя кладенец и да се молиш край да няма любовта!Харесах!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...