21 nov 2024, 6:33

Пустинен океан

  Poesía
439 0 0

Няма да се върна,

бялото поле и зелените поля чужди,

сянка без контур, играеща от вятъра ми нужна,

избягала за щастието ни пламък

хибрид блуждаещ спасен от бриз за да не угасне,

стои той вечен камък.

 

Построен може би от векове,

пясък изровен и поръсен в цял свят от ветрове в Сахара,

вода в люлка камък, отглеждал ден след ден

под сянка без контур,

по стените от вълни на восък разтопен и свещ на пламък запечатан,

замечтан...

... Пустинен океан

...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stew Carrey Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...