Няма да се върна,
бялото поле и зелените поля чужди,
сянка без контур, играеща от вятъра ми нужна,
избягала за щастието ни пламък
хибрид блуждаещ спасен от бриз за да не угасне,
стои той вечен камък.
Построен може би от векове,
пясък изровен и поръсен в цял свят от ветрове в Сахара,
вода в люлка камък, отглеждал ден след ден
под сянка без контур,
по стените от вълни на восък разтопен и свещ на пламък запечатан,
замечтан... ...