17 ago 2005, 22:18

Пустинният музикант(JoannaVas&Cefules)

  Poesía
842 0 0
Музиканта, преминаващ
през пустинята
докосва струните на вятъра
едва едва
и свири със сърцето си -
мелодия,
а тя танцува
толкова ефирна и стъките й
леки са край него,
понеже музиката я превръща
във действителна,
а устните й нотни са листа,
изписани
от салмандри огнени
които биха го разкъсали,
които не би успял
във себе си до дъх да потуши,
ако не беше ги разчел ...
След туй засвири
по струните на вятъра,
мелодия на тялото й крехко
извиващо тънконого над ефира ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...