Музиканта, преминаващ
през пустинята
докосва струните на вятъра
едва едва
и свири със сърцето си -
мелодия,
а тя танцува
толкова ефирна и стъките й
леки са край него,
понеже музиката я превръща
във действителна,
а устните й нотни са листа,
изписани
от салмандри огнени
които биха го разкъсали,
които не би успял
във себе си до дъх да потуши,
ако не беше ги разчел ...
След туй засвири
по струните на вятъра,
мелодия на тялото й крехко
извиващо тънконого над ефира ...