17.08.2005 г., 22:18

Пустинният музикант(JoannaVas&Cefules)

838 0 0
Музиканта, преминаващ
през пустинята
докосва струните на вятъра
едва едва
и свири със сърцето си -
мелодия,
а тя танцува
толкова ефирна и стъките й
леки са край него,
понеже музиката я превръща
във действителна,
а устните й нотни са листа,
изписани
от салмандри огнени
които биха го разкъсали,
които не би успял
във себе си до дъх да потуши,
ако не беше ги разчел ...
След туй засвири
по струните на вятъра,
мелодия на тялото й крехко
извиващо тънконого над ефира ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...