Пустинята със вятъра се любеше
Люляците се споминаха с градината,
гореше във очите им небето.
Бяха чакани като вода в пустинята,
да приютят при себе си сърцето.
Устните сами рисуваха по въздуха,
уморени от сезонното целуване.
А вярата разпалваше очите ми,
забравили среднощното будуване.
Пустинята със вятъра се любеше
в последния си тон от припева.
От силата импулсите си губеше
и раждаше се пак със изгрева.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Добрева Todos los derechos reservados
