31 мар. 2008 г., 14:09
Люляците се споминаха с градината,
гореше във очите им небето.
Бяха чакани като вода в пустинята,
да приютят при себе си сърцето.
Устните сами рисуваха по въздуха,
уморени от сезонното целуване.
А вярата разпалваше очите ми,
забравили среднощното будуване.
Пустинята със вятъра се любеше
в последния си тон от припева.
От силата импулсите си губеше
и раждаше се пак със изгрева.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация