8 jul 2011, 14:55

Пустият пристан

  Poesía » Otra
554 0 1

 Пустият пристан

 

На пустия пристан един кораб доплува.

Скри плaтната си, за да не го нарани.

Вълните бушуват и врязват се в него.

А пристанът моли се, отчаяно пада.

 

И корабът чува молитвата страшна

като вик, разкъсващ тишината.

И чуди се кво да направи.

Отплува обратно.

 

Не след дълго пустият пристан заплака

не от врязващия се вятър.

А от това, че кораба го няма

и остават те с морето пак сами...

           

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добре поднесена тема - тази за избора в живота и болката като резултат от всеки един такъв

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...