Пустият пристан
555
0
1
Пустият пристан
На пустия пристан един кораб доплува.
Скри плaтната си, за да не го нарани.
Вълните бушуват и врязват се в него.
А пристанът моли се, отчаяно пада.
И корабът чува молитвата страшна
като вик, разкъсващ тишината.
И чуди се кво да направи.
Отплува обратно.
Не след дълго пустият пристан заплака
не от врязващия се вятър.
А от това, че кораба го няма
и остават те с морето пак сами...
© Екатерина Глухова All rights reserved.
