Пустият пристан

Jul 8, 2011, 2:55 PM

Poetry » Other

368 0 1

Пустият пристан

На пустия пристан един кораб доплува.

Скри плaтната си, за да не го нарани.

Вълните бушуват и врязват се в него.

А пристанът моли се, отчаяно пада.

И корабът чува молитвата страшна

като вик, разкъсващ тишината.

И чуди се кво да направи.

Отплува обратно.

Не след дълго пустият пристан заплака

не от врязващия се вятър.

А от това, че кораба го няма

и остават те с морето пак сами...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Katriona (Кети Рашева)

2011-07-08T16:55:20+03:00

Много добре поднесена тема - тази за избора в живота и болката като резултат от всеки един такъв