Пустият пристан

8 июл. 2011 г., 14:55

Поэзия » Другая

371 0 1

Пустият пристан

На пустия пристан един кораб доплува.

Скри плaтната си, за да не го нарани.

Вълните бушуват и врязват се в него.

А пристанът моли се, отчаяно пада.

И корабът чува молитвата страшна

като вик, разкъсващ тишината.

И чуди се кво да направи.

Отплува обратно.

Не след дълго пустият пристан заплака

не от врязващия се вятър.

А от това, че кораба го няма

и остават те с морето пак сами...