8 июл. 2011 г., 14:55

Пустият пристан 

  Поэзия » Другая
402 0 1

 Пустият пристан

 

На пустия пристан един кораб доплува.

Скри плaтната си, за да не го нарани.

Вълните бушуват и врязват се в него.

А пристанът моли се, отчаяно пада.

 

И корабът чува молитвата страшна

като вик, разкъсващ тишината.

И чуди се кво да направи.

Отплува обратно.

 

Не след дълго пустият пристан заплака

не от врязващия се вятър.

А от това, че кораба го няма

и остават те с морето пак сами...

           

 

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много добре поднесена тема - тази за избора в живота и болката като резултат от всеки един такъв
Предложения
: ??:??