6 ene 2018, 22:45

Пусто и безмълвно 

  Poesía » De amor
1155 1 7

Всичко в този миг далеч от теб,

остава някак пусто и безмълвно.

Жарта потънала в изкуствен жлеб,

поддържа живо сърчицето тъжно.

 

Тежка мисъл яростно измъчва,

до предел съсипаната ми душа.

Може ли страстта да се изключва

и бурното желание да го задуша?

 

Нямам сили аз да се преборя

с ярката бушуваща емоция.

Не мога със себе си да договоря

дали да бъда пак в промоция?

 

Поток от есенни листа и клони,

носени от вятъра наоколо летят.

Покриват спомени като заслони,

за да не могат да ни разделят.



 

© Петър Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??