Пусто и безмълвно
Всичко в този миг далеч от теб,
остава някак пусто и безмълвно.
Жарта потънала в изкуствен жлеб,
поддържа живо сърчицето тъжно.
Тежка мисъл яростно измъчва,
до предел съсипаната ми душа.
Може ли страстта да се изключва
и бурното желание да го задуша?
Нямам сили аз да се преборя
с ярката бушуваща емоция.
Не мога със себе си да договоря
дали да бъда пак в промоция?
Поток от есенни листа и клони,
носени от вятъра наоколо летят.
Покриват спомени като заслони,
за да не могат да ни разделят.
© Петър Маринов All rights reserved.
