14 mar 2018, 16:51

Пясъчен часовник 

  Poesía » De amor
349 2 11

Отново утрото е лумнало до алено

и изкривява призмата на времето.

А аз ... незряща още от тъгата си,

сама съм в ъгъла на болката.

И си припомням въгленчета спомени,

от бели нощи, пламнали до нежност.

И стичам се ... стичам се в пясъчен часовник,                   

в последните секунди на илюзията.

Дали ме има ...?

© Дочка Г Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти от сърце за вниманието,Албена! Приятна вечер.
  • С удоволствие прочетох,Доче!Благодаря ти!
  • Благодаря за вниманието, Розали. Допирните интереси преоткриват нови запознанства.
  • Гавраил, Владислав, моите най-сърдечни благодарности. Нека пясъчният часовник отмерва много щастливи мигове.
  • Много ми хареса, Дочка и поставям стиха ти в любими!
  • Дочка,хубавото на пясъчният часовник е че винаги може да се обърне отново и да почне да отмерва едно ново време!
    Поздрав!
  • Благодаря ти,Хари. Прекрасна вечер .
  • Прекрасно !Поздравление,Дочка!
  • Благодаря ти,Стойчо.Понякога имаме нужда да си зададем този въпрос.
    Ник, твоята усмивка винаги усмихва и мен. Приятна вечер.
  • Има те .Поздравявам те
  • Тъжно и възвишено!
Propuestas
: ??:??