DochkaGeorgieva
146 el resultado
Когато си отидеш ...
сълзите ми
навярно ще са топли
и някак тихи,
уморени от беззвучие. ...
  82 
Искам днес да флиртувам с вятъра,
онзи вятър,
който често ме мами към себе си
и разстила косите ми гарванови,
сякаш търси подслон за съня си. ...
  159  14 
Събудя ли съня ти ... ще съм утро,
гальовен лъч в росата на зениците,
букетче нежност, с цвят на изгрев
и светлина, потрепваща в деня ти.
И някак неусетно, ще си спомниш ...
  212 
Трудно те научих на обичане.
Все трябваше да те налучквам. Да гадая.
Да дишам с пулса на мечтите ти
и да улавям сенките на танца.
Да вплитам в ритъма на блуса ...
  170 
Когато погледът замръкне във зениците,
а в слепота зазида се душата.
Когато въгленче-тъга жигоса те
до притъмняване и болка в сетивата.
Когато лунната пътека е без спомени ...
  229 
***
Позакъснях, любов!
Родих се прекалено рано,
в една незримо дълга тишина.
И късно е.
Изтекоха се чувствата безгласно ...
  344 
  609 
... Уютно ми е
и копнежно влюбено.
Причината си ти ...
и тези слънчеви глухарчета.
Как само ми напомнят, ...
  455  10  10 
Сенки трептящи. Презрителен смях.
Ярост ... в длани нестихнала.
Зависимост трудна. Нечута сълза.
И вина, която не диша.
А утрото някъде грейва със смях, ...
  437  13 
Залъгвах се,
че още съм ти нужна
извън матрицата на твоя сън.
Така и не преминах
сѝнора на слънцето, ...
  464  10 
Минутите ... в които ме обичаш,
в секундите на немите стрелки,
усмихвам се
и в мислите ти стихвам,
в свят пълен с недокоснати мечти. ...
  392 
... И се стичат последните думички нежност на мрака,
пълни с грях, като падащи звездни желания.
И разпалват небето с пъстроцветни манисти на залеза,
сякаш с четчица радост рисуват живот по душата.
А са толкова крехки ... тези дишащи лунни дихания, ...
  736  11  21 
Тези купесто-перести облаци,
от тънка белова пелена,
тихо скриват тъгата ни
от плеяда звезди-воайори.
Сякаш тънка връвчица от сенки ...
  471  15 
Преваля̀
този есенен дъжд
и разголи
тази липсваща нежност ...
А дланите, ...
  484  16 
Днес луната забрави за нас.
Не целуна съня ни с усмивка.
Не обсипа нощта с лунен прах
и следите, по които да литнем.
Но опъна въже от лъжи, ...
  460  13 
Есента ще премине през теб като нежно докосване.
Като тих листопад, с прошарени в охра целувки.
Като звездна мечта, с пулсиращи шепотни нотки.
По-красива от всякога, с присъда - безкрайно да топли.
Есента - все така непозната, с нестихващи влюбени стъпки, ...
  438  20 
Липсваш ми!
Толкова ми липсваш,
че думите се молят във мълчание.
И искам пак, в нощта на совата,
в зениците ѝ да съгледам любовта ти. ...
  542  18 
Нарисувай ме!
С онази жива дързост на душата,
с която само ти умееш да ме чувстваш.
Разпръскай цялата си светлина от пламък,
като знамение, нишан по кожата. ...
  431 
Не искам нищо!
Вече не!
Оставям нощите
сами да ме приспиват.
А раните? ...
  474  12 
  1788  17 
Устните ми...
по-алени от всякога,
се губят в нощните ти мисли.
Все още крехки -
тѝчинки от макове, ...
  598  10  14 
Ще ме усетиш, когато ...
дъждът спре да вали от очите ми
и нечие слънчево утро усмихне зениците.
Когато лъчи от любов надникнат в мечтите
и с нежно перце погалят премръзнали устни. ...
  648  11  15 
  1242  15 
Напомняш ми ...
за въгленче лято!
За едно полудяло дишане –
моето, твоето, нашето.
За едно тръпчиво очакване ... ...
  566  12  18 
Тарaлежени иглички
се заиграват по кожата.
Капе поезия.
***
Между думите ... ...
  556 
Разголвам тъмнината ти
и бавно...
изземам всяка клетка самота.
А в дланите ти
вплитам нежността си, ...
  577  21 
Очите ти ...
в моите свиват гнездо –
за да виждат
небето ми синьо.
А то е ... ...
  659  10  17 
  929  11 
  743 
Не ме обичай! Грешница съм в бяло.
Отдавна скрих мечтите си в мълчание.
Разпръснах цялата си светлина в душата ти.
Сега лети! Небесносиньо е началото.
И нищо че е зима, вихрено – дъждовна, ...
  521  12 
Когато се родих ... навярно слънцето
пробождало е връхчето на хоризонта
и е обсипало с любов сърцето ми,
за да събудя изгрева ти с обич.
Когато се родих ... навярно птиците ...
  579  13 
  1219  19 
***
Без теб заспива тишината ми,
в една самотност, зазидана в мълчание.
А времето се стича като бяг през дланите,
с пропити изгреви и залези от спомени.
И само утрото игриво се прокрадва ...
  506  10 
Ти си въгленче жар в тъмнината.
Ти си залез - с топли очи.
Ти си звездна дъга над съня ми
с пътечка от влюбени думи.
Ти си тихия бриз на сърцето. ...
  624  23 
  860  12  20 
Загръщам те с любов ...
И топло е.
Безкрайна нежност
натежала от безсъние.
Безмълвна нега ...
  686  18 
Днес... ще ти налея ‘‘мълчана вода“
от извора на моето мълчание.
Чиста, незаредена още от добро и зло,
върху която да прошепнеш любовта си.
Днес... ще изтанцувам своя лунен танц, ...
  533  11 
Не си спестих пóлета на думите
и чувствата, които в мен летяха.
Рисувах лудо любовта по устните ти
с неземен танц, на самодива бяла.
До дъно пих нектар от сънища, ...
  550  11  17 
  683  15 
Мълчаха птиците...
с предчувствие за тъжна есен.
Небето пребледня
от взора на тъгата им.
Вместо сълза... ...
  516  18 
Propuestas
: ??:??