30 oct 2017, 12:07

Пясъчна вяра

Poesía

513 1 3

Среща някъде среднощ
с много „щ“ и „ш“ и „т“,
бъдеще неясно още,
възел и безпътици...
Говор мъничко измислен,
бухал нейде гука с човчица...
и на връхчето луната се върти
някъде преди минути...
знам, убийството е забранено,
вълците го знаят сякаш, и
промъкващи се тайно
чакат да се променим.
Ще ли да достигнем до начало,
или ще ни наводни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Че какви вълци ще бъдат те ако убийството им е забранено.Нали за това ги е създала природата.Да остане най съвършеното.По добре "Пясъчна вяра"отколкото неверие.
Поздрав!

2017-10-31T06:47:00+02:00
Веси_Еси (Еси)

Много е хубаво! Съгласна съм с Младен - красива поезия твориш. Поздрави!

2017-10-31T06:26:19+02:00
vega666 (Младен Мисана)

И все пак, вълците са готови да разкъсат всяка истинска любов. Но не тези, които ги виждаме в зоопарковете, а онези - невидимите, които вечно ни дебнат да навлезем в мрака. Красиво пишеш, Йоана. С особени и внезапни завои на мисълта, които извикват чувството за естетика у този, който го има!

2017-10-31T00:18:45+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0