30 окт. 2017 г., 12:07

Пясъчна вяра 

  Поэзия
379 1 3

 

Среща някъде среднощ
с много „щ“ и „ш“ и „т“,
бъдеще неясно още,
възел и безпътици...
Говор мъничко измислен,
бухал нейде гука с човчица...
и на връхчето луната се върти
някъде преди минути...
знам, убийството е забранено,
вълците го знаят сякаш, и
промъкващи се тайно
чакат да се променим.
Ще ли да достигнем до начало,
или ще ни наводни...

© Йоана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Че какви вълци ще бъдат те ако убийството им е забранено.Нали за това ги е създала природата.Да остане най съвършеното.По добре "Пясъчна вяра"отколкото неверие.
    Поздрав!
  • Много е хубаво! Съгласна съм с Младен - красива поезия твориш. Поздрави!
  • И все пак, вълците са готови да разкъсат всяка истинска любов. Но не тези, които ги виждаме в зоопарковете, а онези - невидимите, които вечно ни дебнат да навлезем в мрака. Красиво пишеш, Йоана. С особени и внезапни завои на мисълта, които извикват чувството за естетика у този, който го има!
Предложения
: ??:??