30 окт. 2017 г., 12:07

Пясъчна вяра

Поэзия

514 1 3

Среща някъде среднощ
с много „щ“ и „ш“ и „т“,
бъдеще неясно още,
възел и безпътици...
Говор мъничко измислен,
бухал нейде гука с човчица...
и на връхчето луната се върти
някъде преди минути...
знам, убийството е забранено,
вълците го знаят сякаш, и
промъкващи се тайно
чакат да се променим.
Ще ли да достигнем до начало,
или ще ни наводни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Че какви вълци ще бъдат те ако убийството им е забранено.Нали за това ги е създала природата.Да остане най съвършеното.По добре "Пясъчна вяра"отколкото неверие.
Поздрав!

2017-10-31T06:47:00+02:00
Веси_Еси (Еси)

Много е хубаво! Съгласна съм с Младен - красива поезия твориш. Поздрави!

2017-10-31T06:26:19+02:00
vega666 (Младен Мисана)

И все пак, вълците са готови да разкъсат всяка истинска любов. Но не тези, които ги виждаме в зоопарковете, а онези - невидимите, които вечно ни дебнат да навлезем в мрака. Красиво пишеш, Йоана. С особени и внезапни завои на мисълта, които извикват чувството за естетика у този, който го има!

2017-10-31T00:18:45+02:00