30 окт. 2017 г., 12:07

Пясъчна вяра

512 1 3

 

Среща някъде среднощ
с много „щ“ и „ш“ и „т“,
бъдеще неясно още,
възел и безпътици...
Говор мъничко измислен,
бухал нейде гука с човчица...
и на връхчето луната се върти
някъде преди минути...
знам, убийството е забранено,
вълците го знаят сякаш, и
промъкващи се тайно
чакат да се променим.
Ще ли да достигнем до начало,
или ще ни наводни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Че какви вълци ще бъдат те ако убийството им е забранено.Нали за това ги е създала природата.Да остане най съвършеното.По добре "Пясъчна вяра"отколкото неверие.
    Поздрав!
  • Много е хубаво! Съгласна съм с Младен - красива поезия твориш. Поздрави!
  • И все пак, вълците са готови да разкъсат всяка истинска любов. Но не тези, които ги виждаме в зоопарковете, а онези - невидимите, които вечно ни дебнат да навлезем в мрака. Красиво пишеш, Йоана. С особени и внезапни завои на мисълта, които извикват чувството за естетика у този, който го има!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....