LONTANA (Даша)
246 1356
18 jul 2007, 23:04

ПЯСЪЧНИ ЗАМЪЦИ 

  Poesía
1103 0 17
 

ПЯСЪЧНИ ЗАМЪЦИ


На границата между ден и нощ,

в пясъчния миг, когато

блудницата-нощ пристига,

а уморен отива си денят,

по ничията ивица вървя,

там, където земята и морето

безкрайно неуморно спорят.

"Моя е!" - шуми морето

и вълна краката ми залива.

"Моя е!" - мълчи земята

и отново пясъка прибира.

Море - земя, море - земя

и пак... и пак... и пак така.

След всяка следваща вълна

без шум се сриват

кулите на някой замък,

строен със истинска любов

от непораснало момче.

Момчетата сега ги няма,

а кулите превръщат се

отново в рехав пясък,

както се разпадат думите,

изречени без капка истина.

И сякаш, че безкраен е брегът...

Вървя сама и искам да открия

някоя скала самотна,

върху която да поседна,

да погледам и послушам
как безпомощно вълните

в нея се разбиват с грохот.



Вървя сама...

Палмите на Виареджо -

туземки стройни -

разпуснали коси танцуват

срещу отстъпващата вечер.

От пясъчните думи

вятърът горещ

натрупва дюни...

След бледата луна
звезди изгряват ...

Нощта във тъмна дреха

пристъпва бавно  по брега...


© Даша Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??