LONTANA (Даша)
246 1356
18.07.2007 г., 23:04 ч.

ПЯСЪЧНИ ЗАМЪЦИ 

  Поезия
1064 0 17
 

ПЯСЪЧНИ ЗАМЪЦИ


На границата между ден и нощ,

в пясъчния миг, когато

блудницата-нощ пристига,

а уморен отива си денят,

по ничията ивица вървя,

там, където земята и морето

безкрайно неуморно спорят.

"Моя е!" - шуми морето

и вълна краката ми залива.

"Моя е!" - мълчи земята

и отново пясъка прибира.

Море - земя, море - земя

и пак... и пак... и пак така.

След всяка следваща вълна

без шум се сриват

кулите на някой замък,

строен със истинска любов

от непораснало момче.

Момчетата сега ги няма,

а кулите превръщат се

отново в рехав пясък,

както се разпадат думите,

изречени без капка истина.

И сякаш, че безкраен е брегът...

Вървя сама и искам да открия

някоя скала самотна,

върху която да поседна,

да погледам и послушам
как безпомощно вълните

в нея се разбиват с грохот.



Вървя сама...

Палмите на Виареджо -

туземки стройни -

разпуснали коси танцуват

срещу отстъпващата вечер.

От пясъчните думи

вятърът горещ

натрупва дюни...

След бледата луна
звезди изгряват ...

Нощта във тъмна дреха

пристъпва бавно  по брега...


© Даша Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??