24 abr 2008, 6:54

Пясъчният човек 

  Poesía
631 0 4

Пясъчният човек

Той се ражда веднъж, а умира по няколко пъти,

как изглежда не знае, безименен скита навред,

не заспива почти и дори не сънува в съня си,

на лицето му бледите устни заветно мълчат.

Той харесва зведи и ги гледа със скрита надежда,

че прилича на тях, че от тяхната сила гори,

и посреща деня всеки път със тъга неизбежна,

че самотен минутите тягостни пак ще брои.

Той живее с мечти и животът му тъй отминава,

като миг във вселената бързо изгубен, незрим,

той умира във себе си, с тихата вечност се слива,

а следите му пясъчни бавно превръщат се в дим.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??