Той се ражда веднъж, а умира по няколко пъти,
как изглежда не знае, безименен скита навред,
не заспива почти и дори не сънува в съня си,
на лицето му бледите устни заветно мълчат.
Той харесва зведи и ги гледа със скрита надежда,
че прилича на тях, че от тяхната сила гори,
и посреща деня всеки път със тъга неизбежна,
че самотен минутите тягостни пак ще брои.
Той живее с мечти и животът му тъй отминава,
като миг във вселената бързо изгубен, незрим,
той умира във себе си, с тихата вечност се слива,
а следите му пясъчни бавно превръщат се в дим.