Пясъчният човек
Пясъчният човекТой се ражда веднъж, а умира по няколко пъти, как изглежда не знае, безименен скита навред, не заспива почти и дори не сънува в съня си, на лицето му бледите устни заветно мълчат. Той харесва зведи и ги гледа със скрита надежда, че прилича на тях, че от тяхната сила гори, и посреща деня всеки път със тъга неизбежна, че самотен минутите тягостни пак ще брои. Той живее с мечти и животът му тъй отминава, като миг във вселената бързо изгубен, незрим, той умира във себе си, с тихата вечност се слива, а следите му пясъчни бавно превръщат се в дим. |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
