27 jun 2006, 22:41

Пясъчно човече 2

  Poesía
1.7K 0 9

Искам да кажа,че стихотворението не съм го писала аз,а Катебате.:)Много и благодаря,че така е доразвила и усавършенствала идеята ми!:)


Самотно пясъчно човече
скита се отдавна по света.
Безбройни дни само е вече,
не помни даже от кога.


Сърцето му голямо е-вселена,
то свойта болка там събира,
от това,че му е отредено
всеки ден по малко да умира.


Свойте песъчинки то раздава,
човечето не е само така.
От себе си частици подарява
на най-самотните сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Редакцията е единствено по инициатива на Катето,и мисля,че прекрасно е развила идеята родила се в главата ми.Благодаря на всички за прекрасните думи и коментари!
  • Прекрасна идея и чудесна редакция!
    Поздрав на двете!
  • Мерси Петинка.Да..пясъчни човечета.Хора,благодаря за подкрепата.
  • Всички сме пясъчни човечета и ви даваме по песъчинка от себе си...!Поздрави и на двечките! 6
  • Ейй много ви благодаря.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...