27.06.2006 г., 22:41

Пясъчно човече 2

1.7K 0 9

Искам да кажа,че стихотворението не съм го писала аз,а Катебате.:)Много и благодаря,че така е доразвила и усавършенствала идеята ми!:)


Самотно пясъчно човече
скита се отдавна по света.
Безбройни дни само е вече,
не помни даже от кога.


Сърцето му голямо е-вселена,
то свойта болка там събира,
от това,че му е отредено
всеки ден по малко да умира.


Свойте песъчинки то раздава,
човечето не е само така.
От себе си частици подарява
на най-самотните сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ааа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Редакцията е единствено по инициатива на Катето,и мисля,че прекрасно е развила идеята родила се в главата ми.Благодаря на всички за прекрасните думи и коментари!
  • Прекрасна идея и чудесна редакция!
    Поздрав на двете!
  • Мерси Петинка.Да..пясъчни човечета.Хора,благодаря за подкрепата.
  • Всички сме пясъчни човечета и ви даваме по песъчинка от себе си...!Поздрави и на двечките! 6
  • Ейй много ви благодаря.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...