27 июн. 2006 г., 22:41

Пясъчно човече 2

1.7K 0 9

Искам да кажа,че стихотворението не съм го писала аз,а Катебате.:)Много и благодаря,че така е доразвила и усавършенствала идеята ми!:)


Самотно пясъчно човече
скита се отдавна по света.
Безбройни дни само е вече,
не помни даже от кога.


Сърцето му голямо е-вселена,
то свойта болка там събира,
от това,че му е отредено
всеки ден по малко да умира.


Свойте песъчинки то раздава,
човечето не е само така.
От себе си частици подарява
на най-самотните сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ааа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Редакцията е единствено по инициатива на Катето,и мисля,че прекрасно е развила идеята родила се в главата ми.Благодаря на всички за прекрасните думи и коментари!
  • Прекрасна идея и чудесна редакция!
    Поздрав на двете!
  • Мерси Петинка.Да..пясъчни човечета.Хора,благодаря за подкрепата.
  • Всички сме пясъчни човечета и ви даваме по песъчинка от себе си...!Поздрави и на двечките! 6
  • Ейй много ви благодаря.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...