5 dic 2011, 1:26

Пясъчно време

  Poesía
789 0 13

Пясъчно време

...............................................

 

аз виждам призрака

на малката ти смърт

знам-казва се

най-правилно решение

последствията-кучета

изгризват топлата ти плът

но ти си Ти

и ще живееш

с новото си мнение,

че този път

и с този мъж

животът ще е по-различен

 

(любов! какво е всъщност думата любов

за онзи, който в мислите си все остава необичан)

 

и брачният хомот

пристяга общата душа

души ви времето,

което Ти

така и не изплака

а пясъкът на избора тече

и никого

и никога не чака

 

(любов! какво е всъщност думата любов

за онзи, който в спомените си остава необичан)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви
  • Прочетох твои стихове. Знаеш ли кое е уникалното в тях? Това е способността да ги изваждаш от сърцето си неразтрошени. Останали са такива, каквито си ги преживяла в сълзи на радост и в сълзи на отчаяние. Истински са, не е търсен никакъв литературен ефект! Поздравявам те и се радвам, че те откривам, макар и късно / за мен/.

  • Ти правиш такава поезия, която помага на хората да повярват,
    че са обичани!!!Wali/Виолета Томова/
  • Благодаря Ви за добрите думи и за възможността да бродим заедно из поетичните мигове на Откровения! Зелена, права си за прокобния вкус.

  • Харесах!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...