5.12.2011 г., 1:26

Пясъчно време

785 0 13

Пясъчно време

...............................................

 

аз виждам призрака

на малката ти смърт

знам-казва се

най-правилно решение

последствията-кучета

изгризват топлата ти плът

но ти си Ти

и ще живееш

с новото си мнение,

че този път

и с този мъж

животът ще е по-различен

 

(любов! какво е всъщност думата любов

за онзи, който в мислите си все остава необичан)

 

и брачният хомот

пристяга общата душа

души ви времето,

което Ти

така и не изплака

а пясъкът на избора тече

и никого

и никога не чака

 

(любов! какво е всъщност думата любов

за онзи, който в спомените си остава необичан)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви
  • Прочетох твои стихове. Знаеш ли кое е уникалното в тях? Това е способността да ги изваждаш от сърцето си неразтрошени. Останали са такива, каквито си ги преживяла в сълзи на радост и в сълзи на отчаяние. Истински са, не е търсен никакъв литературен ефект! Поздравявам те и се радвам, че те откривам, макар и късно / за мен/.

  • Ти правиш такава поезия, която помага на хората да повярват,
    че са обичани!!!Wali/Виолета Томова/
  • Благодаря Ви за добрите думи и за възможността да бродим заедно из поетичните мигове на Откровения! Зелена, права си за прокобния вкус.

  • Харесах!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...