Пропука се
наивният стъклен
часовник.
Разсипа се времето,
недочакало
посока и смисъл.
И е пясък
душата ми -
стар, изгребан
до дъното солник...
И мълча... И боли...
Боли като истина...
© Светла Илиева Todos los derechos reservados
И знаеш ли какво? Един ден ще те заведа на Солницата в Провадия.
Сол ще ти взема, да си имаш за цял живот!