Пясък
Пропука се
наивният стъклен
часовник.
Разсипа се времето,
недочакало
посока и смисъл.
И е пясък
душата ми -
стар, изгребан
до дъното солник...
И мълча... И боли...
Боли като истина...
© Светла Илиева All rights reserved.
Пропука се
наивният стъклен
часовник.
Разсипа се времето,
недочакало
посока и смисъл.
И е пясък
душата ми -
стар, изгребан
до дъното солник...
И мълча... И боли...
Боли като истина...
© Светла Илиева All rights reserved.

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...