В раковина нося пясъчните си дни
и все по-често не чувам морето,
мидата на ухото ми е пробита от остри черупки -
другата, пуснала котва във сушата.
Когато броя песъчинките, съм внимателна,
да не полепват по миглите.
Не зная защо очите сълзят от морската сол
и от спомените...
© Джу Todos los derechos reservados