1 jun 2020, 4:02

Пясък в ръце на дете 

  Poesía » Otra
635 0 2

Този глас не оставяше радост,
всеки ден ме делеше надве
и ограбваше моята младост
като сиво злокобно въже.

Този глас ме убиваше бавно
и болеше, но тихо търпях...
Сякаш беше мъчение плавно,
а душата ми нямаше грях.

Изгорях, но останах достоен.
Устоях на житейски беди...
Аз сега ти изглеждам спокоен,
но отвътре сърцето бумти...

Този глас не желая да помня,
глас на мрачно и бурно море!
Той е крясък на счупена стомна
и е пясък в ръце на дете...

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??