1 jun 2020, 4:02

Пясък в ръце на дете

  Poesía » Otra
832 0 2

Този глас не оставяше радост,
всеки ден ме делеше надве
и ограбваше моята младост
като сиво злокобно въже.

Този глас ме убиваше бавно
и болеше, но тихо търпях...
Сякаш беше мъчение плавно,
а душата ми нямаше грях.

Изгорях, но останах достоен.
Устоях на житейски беди...
Аз сега ти изглеждам спокоен,
но отвътре сърцето бумти...

Този глас не желая да помня,
глас на мрачно и бурно море!
Той е крясък на счупена стомна
и е пясък в ръце на дете...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....