1 июн. 2020 г., 04:02
Този глас не оставяше радост,
всеки ден ме делеше надве
и ограбваше моята младост
като сиво злокобно въже.
Този глас ме убиваше бавно
и болеше, но тихо търпях...
Сякаш беше мъчение плавно,
а душата ми нямаше грях.
Изгорях, но останах достоен.
Устоях на житейски беди...
Аз сега ти изглеждам спокоен,
но отвътре сърцето бумти... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация