6 abr 2005, 0:49

Пълнолуние

  Poesía
1.2K 0 11
Господи,
колко дълга нощ.
И това пълнолуние...
Бездушна кръглата луна
блести като прожектор.
Ослепи ме.
Кукумявката
отново закрещя,
този път в хор
с виещите псета.
Витае смърт и сакаш
устройва си парад.
И как да спя
в отеснялото легло,
превърнало се в клада?...
Запалвам нервно
поредната цигара
в очакване на утрото
да пръсне
дневната си светлина.
Господи, колко
тежка е нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тежи нощта,
    на края й виси луната.
    Но ще съмне...
  • Чудесен стих
  • Кошмарни са такива нощи, Надя, особено, когато нещо ти тежи, но важното, е че успяваме да ги преодоляваме. Благодаря ви Веси, Аничка и Катина, на всички пожелавам прекрасни дни и нощи!
  • Хубав стих! Познато ми е това състояние! Поздрави!
  • Браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...