Пълнолуние
колко дълга нощ.
И това пълнолуние...
Бездушна кръглата луна
блести като прожектор.
Ослепи ме.
Кукумявката
отново закрещя,
този път в хор
с виещите псета.
Витае смърт и сакаш
устройва си парад.
И как да спя
в отеснялото легло,
превърнало се в клада?...
Запалвам нервно
поредната цигара
в очакване на утрото
да пръсне
дневната си светлина.
Господи, колко
тежка е нощта.
© Галя Николова All rights reserved.
