6.04.2005 г., 0:49

Пълнолуние

1.2K 0 11
Господи,
колко дълга нощ.
И това пълнолуние...
Бездушна кръглата луна
блести като прожектор.
Ослепи ме.
Кукумявката
отново закрещя,
този път в хор
с виещите псета.
Витае смърт и сакаш
устройва си парад.
И как да спя
в отеснялото легло,
превърнало се в клада?...
Запалвам нервно
поредната цигара
в очакване на утрото
да пръсне
дневната си светлина.
Господи, колко
тежка е нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тежи нощта,
    на края й виси луната.
    Но ще съмне...
  • Чудесен стих
  • Кошмарни са такива нощи, Надя, особено, когато нещо ти тежи, но важното, е че успяваме да ги преодоляваме. Благодаря ви Веси, Аничка и Катина, на всички пожелавам прекрасни дни и нощи!
  • Хубав стих! Познато ми е това състояние! Поздрави!
  • Браво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...