Пълнолуние {част четвърта}

Сияние тъй пищно, дивно.
Сияние на пълната луна.
Докосваш ме прекрасно, силно
и влизаш в мен, като през врата.

Сияние сладострастно, вкусно.
Синьо като красивото море.
Носиш ти пак благи думи,
с привкуса на пяната от лед.

Приятелко сияйна – моя.
Защо прошепна ми в съня?
Да стана да те видя – гола.
И гола истината да съзра.

Че няма ги звездите на небето.
Ти заслепи и техните очи.
Няма я тъгата във сърцето,
А само твойте истини, добри.

Няма я и мъката от изгрева.
Макар да идваш в месеца веднъж.
Няма го съзнанието – бистрото.
Не е отново сам – този мъж.

Здравей и сбогом, всеки месец казвам.
До следващия път в нощта.
Аз хората с думите наказвам.
Но с тебе съблазнявам мойте сетива.

Здравей и сбогом! До следващия път.
Аз ще чакам жадно.
Здравей и сбогом, подсмихва се светът.
А дъжд заваля, тъй уханно, хладно...