18 jun 2019, 14:11

Пълнолунна родина

896 11 27

Всички луди ли са луди?

Световете им различни.

Всеки цикъл пълнолунен,

е по тяхному обичан.

 

Току облаци се юрнат

и нощта пристъпя тихо...

Звездното небе е урна -

нима боговете там се скриха?

 

Вземе че излезе някой

на заспалата поляна...

Или дудне кукумявка,

че за сънища е рано.

 

Това гдето нежно свети

и събира лунни багри,

не е ли онова, което

грее в изгревните арки?

 

Все въпроси до полуда

родната земя излъчва:

щом животът ни е чудо,

защо омраза го измъчва?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Ирина и AURA за посланията които съм вложил в началото и в края на стихотворението!
    Приемете моите сърдечни поздрави!
  • "Всички луди ли са луди?" - това най ми хареса.
    Пò ни е лесно сякаш да изкараме луд всеки, който е различен и не се вписва в общоприетото, вместо да се опитаме да го разберем.
  • Хубави картини рисуваш ,Стойчо,и накрая задаваш и най-важния въпрос-"защо тая омраза съществува в живота?
  • Благодаря за коментара, Георги!
  • Веднъж бях споменал за лудия, избягал навън и върнал се: "Абе, ония там са луди..."
    Хубаво...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...