Пълнолунна родина
Всички луди ли са луди?
Световете им различни.
Всеки цикъл пълнолунен,
е по тяхному обичан.
Току облаци се юрнат
и нощта пристъпя тихо...
Звездното небе е урна -
нима боговете там се скриха?
Вземе че излезе някой
на заспалата поляна...
Или дудне кукумявка,
че за сънища е рано.
Това гдето нежно свети
и събира лунни багри,
не е ли онова, което
грее в изгревните арки?
Все въпроси до полуда
родната земя излъчва:
щом животът ни е чудо,
защо омраза го измъчва?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
